* * *

Хайдушки грях

Мама на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
стана ми девет години,
все ходиш, все хайдутуваш,
колко ли къщи затвори,
колко ли майки зачерни?
Стоян на майка си думаше:
- Мале ле, стара мале ле,
нито съм къщи затворил,
нито съм майки зачернил.
Една ми сутрин станах рано,
в света неделя отидох да хайдутувам.
На един ми, мале, кръстопът
срещнах сватба голяма.
На всичките дари дариха,
на всичките вино черпиха,
на мене дари не дадоха,
на мене вино не стигна.
Ази се люто разсърдих,
че извадих сабя френгия,
всичките, мале, изколих,
само булката и зетя останаха.
Ази ги, мале, завързах
за едно дъбово дърво,
гръб с гръб да не се докосват,
очи с очи да не се срещат.
Като мина година,
ази оттам заминах,
на мястото на момата,
мале мо, изникнала ябълка,
а на момчето - лозина,
лозината, мале мо,
се увила на ябълката...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021