* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
та й лежал Стоян, та й болял
цели ми девет години.
Майка му го попитала:
- Стояне, синко Стояне,
що лежиш, синко, що болиш,
дали от много кахъри,
или от много грехове?
Стоян майка си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
не лежа, мамо, от кахъри,
най лежа, мамо, от грехове.
Знаеш ли, мале, помниш ли,
когато беше кишата,
подир кишата сушата,
овцете ни от глад умряха,
кучетата ни избесняха.
Че ний се, мамо, събрахме
все отбор млади юнаци
и всички, мамо, решихме
хайдутлук, мамо, да правим.
Когато, мамо, тръгнахме,
мене войвода сложиха
и всички, мамо, решихме,
че който първи срещнеме,
главата ще му отрежем,
саблите да си накървим.
И кога, мамо, тръгнахме,
на пътя, мамо, срещнахме
моята сестра Еленка,
с мъжа си, мамо, вървеше,
и мъжко дете водеше,
у нас на гости идеше.
Всичките мене питаха:
- Казвай, Стояне, решавай
на кой главата да режем,
саблите да си накървим?
Чудих се, мамо, маех се -
бате, мамо, да заколим,
кака вдовица ще остане;
кака, мамо, да заколим,
детето сирак остава.
Че си детето заклахме
че си саби накървихме.
Че си огън накладохме,
детето в огън хвърлихме.
Та че ги, мамо, накарах
бате ми с кавал да свири,
кака ми песен да пее.
Че викна кака да пее,
не пее кака, най плаче:
- Печи се, печи, Иванчо,
дано вуйчо ти кандиса
на този пусти хайдутлук!
Тогава, мамо, тръгнахме,
минахме поле широко,
влезнахме в гора зелена,
сред гора, мамо, срещнахме
голяма сватба болярска.
На всички дарба дариха,
на мене дарба не стигна;
на всички вино дадоха,
на мене вино не стигна.
Когато, мамо, тръгнахме,
всичките на мен думаха:
- Стояне, млада войводо,
сладко ли беше виното,
дай да ти видим дарбата?!
Че аз ма, мамо, доядя,
та че ги назад повърнах,
че си сватбата стигнахме,
всички ги до един изклахме,
само си, мамо, оставихме
булката и младоженека,
че ги двамата вързахме
за два ми бука близнака,
със ръце да се не стигат,
със очи да се не виждат,
сал да си с уста говорят.
И тогаз, мамо, тръгнахме,
ходихме мало, ни много,
цели ми девет години.
Кога се назад върнахме,
край двата бука минахме.
На момково място изникнало
тънка ми бяла лозина;
на момино място изникнало
бяла червена ябълка.
Расла лозина, порасла,
на ябълка са увила,
увила и грозде сторила.
Всички си грозде скъсаха,
и азе, мамо, посегнах,
и аз грозде да си откъсна,
лоза са вдигна нагоре.
Нали ма, мамо, доядя,
извадих сабя френгия,
че си лозата отсякох.
Като лозата отсякох,
кървава река потече,
клета ме глава заболя,
люта ме треска затресе,
затресе, мамо, не оздравях!
Стояновата майчица,
тя си на Стоян думаше:
- Девет години как лежиш,
и още девет да лежиш,
грехове да си изплатиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021