|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Стоян се болен разболя,
та е лежал тъй болен
цели ми девет години.
Девет постелки изгнили,
девет черги китени
и девет бъсми възглавки.
Мама на Стоян думаше:
- Стояне, сино, Стояне,
казувай, сино, грехове,
мама грехове пребира
на моми, мама, и на момци.
Стоян майка си думаше:
- Помниш ли, мамо, знаеш ли,
га беше, мамо, сушата
пък ний се, мамо, събрахме
все отбор млади юнаци.
Вярна си клетва кълнахме,
де кого срещнем да колим.
Кога си, мамо, тръгнахме,
двама си на кон срещнахме
мъжко си дете носеха,
от кон го на кон мятаха,
сладко го, мамо, целуват.
Те са били, бате и кака, двамата,
че ний си дете заклахме,
а бате и кака карахме
ситна ми игра да играят.
Мама Стоян думаше:
- Толкоз си, синко, бре лежал
и още толкоз да лежиш.
Малко Тръново, Чирпанско; трапезна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|