|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Стоян майци си думаше:
- Пяха ли, мале, петлите?
Ко пяха, ку повториха,
стани огънят постъкни,
че ела седни при мене,
при мене, до възглавето ми,
да ти, мале ле, изкажам
моята ерга голяма!
Като се, мале, събрахме
млади хайдукькье да тръгнем
вяра и клетва сторихме:
когото срещнем, ли стигнем
да го, мале ле, заколим,
ножове да си накървавим.
Най-първо, мале, срещнахме
моята сестра Тодорка,
срещнахме и я заклахме.
- Стояне, синко Стояне,
девекь години си лежал
и още девекь да лежиш,
снагата да ти изгние,
дето сестра си заколи -
моята щерка петимна!
Малко Търново; на собакь (СбНУ 57/1983, № 345 - "Грешен
хайдутин - 3").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|