* * *

Хайдушки грях

- Ой сино ле, Стояне ле,
сега лежиш три години,
до три постели съдираш,
до три постели, покриви,
казувай, сино ле, грехове,
грехове, сино ле, бедове?
- Ой мале ле, стара мале,
какви грехове да казувам?
Я гато бях млад ергенин,
млад ергенин, млад хайдутин,
та турихме вяра и клетва,
вяра и клетва верен кауль -
когото стигнем и срещнем,
под калъч да го туриме,
сабята да накървавим.
Като вървяхме, вървяхме,
най-напреж, мале, срещнахме
млада булка с мъжко дете.
Я си обвзех мъжко дете,
я го обвзех, пък го заклах;
та че хи, мале, турихме
татко му ръжен да дяла,
майка му песня да пее.
Майка му викна, та запя:
- Печи се, печи, Стоянчо,
голямо момче да станеш
като вуйча си Стояна,
млада войвода да ходиш
- Ой сино ле, Стояне ле,
това бе сестра ти Мария
и името ти Стоянчо!
Ся лежиш до три години,
и още девек' да лежиш,
девек' постели да сдереш,
девек' постели, покриви,
снагата да ти прогние...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021