* * *

Хайдушки грях

Мама Стояне думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
как стана девет години
откак си болен ти легнал.
Не съм те, синко, питала
от какво ти е болестта.
Стоян майка си продума:
- Майно ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, няма да лъжа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
ония гладни години,
когато беше сушата,
а подир нея кишата.
Ний бяхме братя седмина,
и ти ни, мамо, каза:
- Кой къде види да върви,
хлаба си сам да изкарва!
И ний се, мамо, пръснахме,
кой овчар, мамо, кой говедар,
а пък аз, мамо, хайдутин,
на хайдутите главатар.
Люта се клетва заклехме
на Великия четвъртък
де кого видим и срещнем
главата да му отрежем,
сабите да си окървавим.
Като през гора вървяхме,
отдолу сватба идеше,
булката дари дарява
и ги с вино черпеше.
За мене дари не остана,
нито ме с вино почерпи
и аз се много ядосах
на булката и на младоженека.
И ази го вързах
у две дървета букови
отдалеч да си поглеждат,
с ръце да се не стигат.
И ходихме, хайдутувахме
около две - три години,
и като от там минахме,
какво да видим, майно ле,
дето ги, мамо, овързах
до две ми лози изкарали
и върховете оплели,
черно ми грозде родили.
И аз ги, мамо, отсякох,
с гроздето се наядох,
и от тогаз ме е затресло,
затресло, затресе, не ми претресе.
Мама Стояне думаха:
- Синко Стояне, Стояне,
това е било сестра ти,
на друго село се жени.
Девет години си лежал
и още девет да лежиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021