* * *

Хайдушки грях

Загради Стоян бачия,
на дола, на суходола.
Отка бачия загради,
и той се болен поболи,
та лежа Стоян, та лежа,
та лежа девет години,
изгнои девет постелки
и девет черги шарени,
и девет чучки пребрани.
Покара лето десето,
майкя го не е питала,
сега ще го майка попита:
- Синко Стояне, Стояне,
да не си нещо греховен?
Стоян си майци думаше:
- Греховен, мамо, та много!
Знаеш ли, мамо, помниш ли
кога бе бозгун година,
кога татари вървеха,
и я бех със них татарче...
Минахме поле широко,
настахме гора зелена
и във гората кошара,
кошара с вакли агънца,
телчарник с малки теленца.
Всичките мирно минаха,
а азе, мамо, не минах,
най си кошара запалих.
Кога е било надвечер,
овците идат и блеят,
кравите идат и реват,
земня се надве двоеше,
небо се накръст цепеше!
Майкя Стояну думаше:
- Да даде Господ, синко ле,
девет години си лежал,
и още девет да лежиш!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021