* * *

Хайдушки грях

Болно ми легнало Русо Граматчето,
болен лежи Русо до девет години,
що изкина Русо до девет постели,
до девет постели, десетто подзглавье.
Русо майка вели: - Русо мили синко,
що грев си сторило, що олку ми лежиш?
- Дел ме прашаш, майко, право кье ти кажам!
Кога се женеше Янкула войвода,
кога я земаше Мария девойка,
ние бевме, майко, китени сватои,
китени сватои село Мариино.
Кога си влеговме в църква на венчанье,
всеки коня върза за гранка маслинка,
а аз коня вързав за момини кивур.
Коньот беше, майко, многу аджамия,
коньот се затресе, кивур се откорна,
що се виде, майко, моминото лице.
И аз се наведов, лице го избришав,
лице го избришав, лице го целивав.
- Колку си лежало, уще толку лежи,
дур да се разкостиш ти коски от коски!
Низ твоите коски трева да изникне,
низ тревата, синко, змии да пролазат!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021