* * *

Хайдушки грях

Шчо ми лелей, мале, шчо ми белей,
оная страна Стара планина?
Дали е платно, платно момино,
дали е грудка, грудка снегова,
али е камен, камен белутрак?
Да беше платно, платно момино -
беше собрано да го избелят;
да беше грудка, грудка снегова -
беше стопена от летно слънце;
да беше камен, камен белутрак -
беше завиен в трева зелена.
Току ми били бели шатори
и под шатори Корун харамия;
девет години болен ми лежал,
девет постели он ми сокинал
и ошче толку меки перници;
коски му веке се разкоскиле,
и кръз коските трева зелена,
и кръз тревата змии гушчери,
и ошче душа не мож' д' излезе.
И покрай него никой си нема,
само до него неговата майка,
жално го жале и му говоре:
- Де-гиди, сине море, Корун харамия,
шчо толку, чедо море, имаш сгрешено?
Девет години, чедо, болен ка' лежиш,
девет постели ти ми сокина
и ошче толку меки перници.
Коски ти веке се разкоскиле,
и кръз коските трева зелена,
и кръз тревата змии гушчери,
и ошче душа не мож' д' излезе.
- Де-гиди, мила мале, стара майчице,
лели ме питаш, мале, и кье ти кажа
мойте грехове много големи!
Първата грешка да ти я кажа -
търло изгору с бели ягниня!
Кога гореа, кога блеея,
кървава роса от Бога росеше!
Втората грешка да ти я кажа -
на път причека зет и невеста,
они одеа у майка й на госье.
Къде й найдо, тамо й закла!
Трекята грешка да ти я кажа -
на път причека млада невеста,
млада невеста со мъжко дете
и го убодо мъжкото дете,
и насред пътот огън навали;
и я натера дете да пече,
на ръжен да го пече, песна да пеи!
На три години кога се врати,
кога се врати на тоа место,
кай шчо изгору търло с ягниня -
тамо си найдо лепа манастира;
и па се свърту манастир изгору!
Къде шчо закла зет и невеста -
тамо си найдо бела лозница,
бела лозница, петровка ябълко;
и па се свърту, аз я пресеко!
Кога помина на тоа место,
кай шчо убодо мъжкото дете -
тамо си найдо сребрена чешма;
и па се свърту, чешма разруши!
Тия се, мила мале, моите грехове,
мойте грехове, мале, много големи!
- Де-гиди, сине море, Корун харамия,
девет години, чедо, болен ми лежа,
девет постели ти ми сокина,
и ошче толку меки перници;
коски ти веке се разкостия,
и кръз коските трева зелена,
и кръ тревата змии, гушчери;
и ошче девет болен да лежиш,
девет постели ти да сокинеш,
и ошче толку меки перници,
и пак на Бога душа да не предадеш!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021