Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Хайдушки грях

Стояне, море Стояне!
Стоян си болно лежало,
девет години лежало,
девет постели скинало
и девет вруки завивки,
и девет меки перници.
Майка му вели-говори:
- Да не си, синко, греховен,
та толку годин ми лежа?
Стоян й вели-говори:
- Мале ле, стара майчице,
греховен, мале, та могу.
Кога бех млад харамия,
со мойте верни дружина
ойдохме гора зелена,
найдохме търло големо
и у търлото агненца,
петстотин мале агненца!
Войвода вели-говори:
- Дружина верна собрана,
кой кье се юнак наеме
да си запали търлото?
Никой се юнак не найде
да си запали търлото;
азе се юнак, бре, найдох,
та си запалих търлото,
та изгореха агненца,
петстотин, мале, агненца.
Па си дойдоха, дойдоха
петстотин, мале, марии.
Кога блекнаха, блекнаха,
та се у Бога чуеше;
низ усти мъгли мъглея,
низ уши пламен хвърчеше,
низ очи река течеше.
Кога дойдоха, дойдоха
петима, мале, овчари,
бели си ръце трошеха.
Войвода вели-говори:
- Дружина верна собрана,
вдигнете пушки през рамо,
д' идеме поле широко!
Вдигнахме пушки на рамо,
ойдохме поле широко;
на поле църква шарена,
поди църквата три гроба.
Войвода вели-говори:
- Дружина верна собрана,
кой кье се юнак наеме
да си разкопа три гроба,
да си изваде три млади?
Никой се юнак не найде
да си разкопа три гроба,
да си изваде три млади;
азе се юнак, бре, найдох,
та си разкопах три гроба,
та си извадих три млади.
Едната беше невеста,
другата беше ергеня,
трекята беше девойка -
мъртва я, мале, целивах,
целивах, мале, здравувах.
Войвода вели-говори:
- Кой кье се юнак наеме,
та да запали църквата?
Никой се юнак не найде
да запали църквата;
азе се юнак бре найдох,
та си запалих църквата.
Та изгореха дячиня,
петстотин мали дячиня.
Кога викнаха, викнаха,
та се у Бога чуеше,
низ уши пламен хвърчеше,
низ очи река течеше...
Това са, мале, грехове!
Майка му вели-говори:
- Ако си, сину, лежало,
още ми толку да лежиш!
Стояне, море Стояне!

 


неуточнено - Североизточна Македония (Михайлов 1924, № 237 - "Грешен хайдутин - 2").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021