* * *

Хайдушки грях

Стояне, море Стояне!
Пиле пое честа гора,
честа гора Богданова;
кой го чуе от роднини,
он кье леже по година,
и она е половина,
Дочул го е сирак Стоян,
сирак Стоян ябанджия,
та е лежал мало-много,
мало-много три години.
Коски му се разнизаха,
всека сама по постеля.
Майка му ги вещо сбира,
ем ги сбира ем го пита:
- Сину ле, сину Стояне,
кажувай, сину, грехове!
- Да ли сам, мале, греховен -
греховен, мале, та много!
Знаеш ли, мале, помнеш ли,
кога бехме луди-млади,
луди-млади аджамии?
Кой кье ми се юнак найде,
да разкопа до два гроба,
до два гроба пресни гроба.
В единьо беше девойка,
в другийо беше невеста.
Девойката, мила мале,
и хубава, и не яку;
невестата, мила мале,
сънцето е надгреяла,
месецо е надминала,
триста звезди здравувая,
между нейни двете веги.
Три пъти съм уста ставял,
три са капки кръв капнале
от моята кипра уста
на нейното бело лице.
Па станахме оттамока,
па ойдохме у планина,
па срещнахме едно момче,
едно момче сос невеста.
Кренали са да ми идат,
да ми идат добро госье,
у нейната мила рода,
у нейния стари татко.
Проговаря войводата:
- Ой бре леле, бре другари,
кой кье ми се юнак найде
това момче да си хване,
невестата да му вземе?
Наема се азе, майко,
и му взема невестата.
Тия ми са греховете.
Проговара майка сирак:
- Лежал си ми три години,
кье ми лежеш още толку!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021