|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Разболял ми се млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
от тежка болест безцерна.
Мама Стояне думаше:
- Ще станат девет години
откакто лежиш да болиш.
Не съм те, синко, питала,
че от какво ти е болестта.
Стоян мама си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата кишата;
през тез гладни години,
че ние се, мамо, събрахме
до седемдесет юнака.
Вярно се, мамо, заклехме,
де кого стигнем и срещнем,
главата ще му отрежем.
Че ние си, мамо, срещнахме
сестрата и зетя двамата
с мъжко дете на ръце,
че ние се, мамо, чудехме
кого да си първо заколим.
Най-подир, мамо, решихме
детето да си заколим,
детето, малък Стоянча,
дето е на мене кръстено.
Тогаз ме сестрата прокълна
девет години да лежа.
Макариополско, Търговищко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|