* * *

Хайдушки грях

Рано е Радка ранила
на връх Велики четвъртък,
че си главата умила,
мъжка си рожба окъпа,
у мамини си отиде,
у мамини си на гости.
Вървели, що са вървели,
стигнали поле широко,
настала гора зелена.
Срещу им иде дружина,
дружина вярна, сговорна,
най-напред върви Иванчо,
Иванчо Радино братче.
Иван на Радка думаше:
- Сега ли, како, намери
дома на гости да идеш,
кога хайдути върлуват.
Я си дай, како, детенце,
вуйчо му да го помилва,
в челото да го целуне.
Даде си Радка детенце,
ни го вуйчо му помилва,
ни го в челото целуна,
най му главата отреза,
кръвта му в чаша събраха,
с кръвта му се запоиха.
Радка Иванчо думаше:
- Иване, братко Иване,
Иване, да не харосаш,
Иване, да не прокопсаш,
девет години да лежиш,
девет постилки да изгноиш.
Както е Радка проклела,
тъй го е клетва стигнала.
Лежал е Иван, болел е,
лежал е девет години,
на майка му се додея
Ивана болен да гледа,
майка Ивану думаше:
- Днеска е, мама, събота,
утре е света неделя,
хайде да се изповядаш
какво пред Бога съгреши,
девет години да лежиш.
Иван на майка думаше:
- Като ме питаш, ще кажа.
Ний като, мамо, тръгнахме
хайдутлук да хайдутуваме,
че ний се клетва заклехме,
когото най-напред срещнем,
с кръвта му да се запоим.
Срещнахме, мамо, срещнахме,
кака и бате двамата
и тяхна рожба момчана.
Че аз си, мамо, помислих,
кака глава да отрежа,
дете сираче ще стане,
на бате глава да отрежа,
кака вдовица ще стане.
На дете глава отрязах,
те друго ще си създадат.
Майка Ивану думаше:
- Иване, синко Иване,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш,
да лежиш и да не умираш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021