* * *

Хайдушки грях

Залежа Стойчо, заболя,
заболяло го й гърлото,
изрина му се шарката,
изрина му се шарката,
шарката сипаницата,
в главата Стойчо и сърцето.
Мама на Стойча думаше:
- Стойчо ле, мило мамино,
девет години как лежиш
мама не те е питала
мама не те е питала
от какво ти е болестта,
болестта, синко, и хажеля?
Стойчо мама си думаше:
- Знаеш ле, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата и кишата,
а че се, мамо, събрахме,
дор седемдесет юнака.
Че в гора, мамо, излязохме,
вярна се клетва заклехме, ,
де когот видим я срещнем,
главата да му отрежем.
А че си, мамо, срещнахме,
а че си, мамо, срещнахме,
сестрата, мамо, и зетя,
ах, че им ръцете вързахме,
ах, че им ръцете вързахме,
и им главите отрязахме.
Мама на Стойча думаше:
- Стойчо ле, мило мамино,
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш,
на Бога душа да н' дадеш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021