* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
лежал ми й девет години.
Мама Стояне думаше:
- Стояне, мило мамино,
девет години как лежиш,
девет години как лежиш,
мама не те й питала
от какво ти е болестта,
болестта, синко, и хажеля?
Стоян мама си думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата и кишата,
подир сушата и кишата,
гладните, мамо, години,
ах че ти се, мамо, уплаши,
не мож ни, мамо, изхрани.
Че ти на, мамо, разпиля
по турци и по българи,
по турци и по българи,
трета вяра цигани.
Пък аз си бех по-кадърен,
заминах, мамо, хайдутин.
Като през гора вървяхме,
гуляма сватба срещнахме,
гуляма сватба срещнахме,
всички сватбари изклахме,
само си, мамо, оставихме
булката и младоженека.
Назад им ръце вързахме,
върху едно дърво вързахме,
да гледат да се ни виждат,
да думат да се ни чуват.
Мама Стояне думаше:
- Стояне, мило мамино,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш,
и още девет да лежиш,
на Бога душа да н' дадеш.
Булката беше, мама, сестра ти,
младоженека й Никола.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021