* * *

Хайдушки грях

Откакто се Стоян разболя
девет години станало
запитала го майка му
от какво лежиш Стояне
нито умираш,
нито оздравяш.
Стоян на майка думаше:
- Майко льо, стара майчице,
знаеш ли, мамо, помниш ли
сушата, мамо, кишата
гладните, мамо, години
я си хайдутин излязох;
когото ази съм срещнал,
все съм го, мале, наказал.
Сред път си сватба аз срещнах,
сватове, още кумове,
кръстника напред вървеше,
след него зетя и булката,
на всички вино залива,
само на мен не прелива.
Я съм се люто разсърдил,
извадих сабя френгия,
всички си, мамо, посяках,
остана само зетят,
зетят, още булката.
Сред гора ги азе заведох,
на буково дърво завързах.
На трета година отидох,
бяла ми лоза изкарала
от зетя и от булката,
и се на дърво преплели...
Извадих сабя френгия
и си лозата разсякох,
от лоза си кръв потече.
Тогаз го майка прокълна:
- Девет години си лежал,
и още девет да лежиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021