Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян
млад Стоян, млада войвода.
Зле лежи Стоян, зле боли.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало девет годи
как лежиш синко, как болиш,
девет постилки износи
и девет пъстри възланци.
Не тъй мама ти питала,
питала, изповядала, -
какви ти са, синко, грешките?
Стоян мама си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
ний като бяхме мънички
останахме клети сирачета,
че ти ни, мамо, разпиля
овчарчета и свинарчета.
Пък аз хайдутин бях тръгнал,
на хайдутите главатар.
Че си дружина посъбрах,
вярна си дума казахме,
че жива душа дето срещнем
сабите ще си окървавим,
с кръвта ще се причестим,
трупа за нафор ще вземем.
Тръгвахме, хайдутувахме,
минахме поле широко,
наслахме гора зелена,
срещнахме сватба голяма.
Кът ни сватбари видяха
булката дари дареше,
зетя ръка целува,
кръстника вино даваше.
Всичките, мамо, дариха
за всичките вино имаше,
за мене вино нямаше,
за мене дари не стигна.
Че ми се другари присмяха:
- Стояне, главатарино,
Стояне, хазнатарино,
честито да ти дарито
сладичко да ти виното.
А аз се много засрамих,
засрамих, много ядосах,
че се назад повърнахме,
че си сватбата настигнахме.
Кът ни сватбари видяха
всичките се изпокриха
кой под глог, мамо, кой под трън
булката и зетя останаха.
И аз ги, мямо, улових
из дълбока гора ги водех
на дебела бука ги свързах,
на дебела бука-два брата,
с очи да се не виждат,
нито с ръцете постигнат
и там ги, мамо, оставих.
Тръгнахме, хайдутувахме
тамън ми девет години
на десетата, мамо, година
се назад повърнахме,
Дето е булката умряла,
червена лоза израсла,
червено грозде родила
и аз си, мамо, похапнах.
Дето е зетя пък стоял -
бистро изворче потекло.
Студена вода си сръбнах
люта ме треска отресе,
отресе, не ме претресе.
Мама Стояну пак дума:
- Стояне, синко Стояне,
девет години си лежал
и още девет да лежиш,
девет постилки си скъсал,
и още девет да скъсаш.
Тя нали беше Тодорка,
Тодорка, твоята сестрица, -
станало девет години,
как сме Тодорка оженили,
не ни й на гости идвала,
на гости и на повратки.

 


Лозен, Горнооряховско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021