|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Разболял ми се млад Стоян
млад Стоян, млада войвода.
Зле лежи Стоян, зле боли.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало девет годи
как лежиш синко, как болиш,
девет постилки износи
и девет пъстри възланци.
Не тъй мама ти питала,
питала, изповядала, -
какви ти са, синко, грешките?
Стоян мама си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
ний като бяхме мънички
останахме клети сирачета,
че ти ни, мамо, разпиля
овчарчета и свинарчета.
Пък аз хайдутин бях тръгнал,
на хайдутите главатар.
Че си дружина посъбрах,
вярна си дума казахме,
че жива душа дето срещнем
сабите ще си окървавим,
с кръвта ще се причестим,
трупа за нафор ще вземем.
Тръгвахме, хайдутувахме,
минахме поле широко,
наслахме гора зелена,
срещнахме сватба голяма.
Кът ни сватбари видяха
булката дари дареше,
зетя ръка целува,
кръстника вино даваше.
Всичките, мамо, дариха
за всичките вино имаше,
за мене вино нямаше,
за мене дари не стигна.
Че ми се другари присмяха:
- Стояне, главатарино,
Стояне, хазнатарино,
честито да ти дарито
сладичко да ти виното.
А аз се много засрамих,
засрамих, много ядосах,
че се назад повърнахме,
че си сватбата настигнахме.
Кът ни сватбари видяха
всичките се изпокриха
кой под глог, мамо, кой под трън
булката и зетя останаха.
И аз ги, мямо, улових
из дълбока гора ги водех
на дебела бука ги свързах,
на дебела бука-два брата,
с очи да се не виждат,
нито с ръцете постигнат
и там ги, мамо, оставих.
Тръгнахме, хайдутувахме
тамън ми девет години
на десетата, мамо, година
се назад повърнахме,
Дето е булката умряла,
червена лоза израсла,
червено грозде родила
и аз си, мамо, похапнах.
Дето е зетя пък стоял -
бистро изворче потекло.
Студена вода си сръбнах
люта ме треска отресе,
отресе, не ме претресе.
Мама Стояну пак дума:
- Стояне, синко Стояне,
девет години си лежал
и още девет да лежиш,
девет постилки си скъсал,
и още девет да скъсаш.
Тя нали беше Тодорка,
Тодорка, твоята сестрица, -
станало девет години,
как сме Тодорка оженили,
не ни й на гости идвала,
на гости и на повратки.
Лозен, Горнооряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|