* * *

Хайдушки грях

- Стояне, мило, мамино,
девет е годин станало,
откак си болен на легло,
ни умираш, ни оздравяваш.
Я кажи, синко Стояне,
да не си нещо съгрешил?
- Какво ли, мамо, да ти кажа,
знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата - кишата,
гладните, мамо, години,
ти се, мамо, уплаши,
не ще мой да ни издържиш
и ни раздаде, проводи,
кого овчаря, кого козаря.
Пък мене, майко, проводи
хайдутин със хайдутите,
със чичовата дружина.
Ходихме, мамо, хайдутувахме,
ходихме цяла година.
Кога в Балкана тръгнахме,
голяма сватба срещнахме,
голяма сватба, разбойна.
Всички се, мамо, разбягаха,
остана само булката,
булката и младоженеца.
Ний се дружина сдумахме,
какво, мамо, да ги направим.
Като хванахме булката,
булката и младоженеца
и двамата ги заклахме,
пък тя да била сестра ми,
сестра ми, мамо, Тодорка
и зетя, мамо, Тодорчо.
Стояне, мило, мамино,
девет си годин лежало
и още девет да лежиш,
пък после, мамо, да умреш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021