* * *

Хайдушки грях

Поболи се Никола делия,
та е лежал девет годин дена -
ни умира, ни на нозе стае.
Я майкя му тийом отговаря:
- Леле сине, Николо делийо,
еве стана девет годин време,
както лежиш, синко, у постеля -
ни умираш, ни на нозе стаеш.
Дал' си, сине бре, много греховен!
Никола ю тихом отговаря:
- Леле мале, леле, мила мале,
да грешен съм, мале, да не съм ли -
да знаеш ли, мале, кога беше,
кога беше пръвното размирство?
Собраха ни триста харамлии,
та ойдохме у пуста горица,
та седехме дванайсе годин -
ни сдобихме, нито изгубихме.
Проклет да е нашийо войвода!
Кога беше, бре, ден пред Великден,
отпрати ни у село Севдена
да сбираме леба за наора,
да сбираме вино за причеста.
Познаха ни севденци юнаци,
познаха ни, де сме харамлии,
та хванаха едного юнака,
хванаха го и го погубиха.
Па седехме до ден, до Джурджовден.
Познаха ни севденци юнаци,
познаха ни, де сме ние били,
та хванаха още един юнак,
хванаха го, и го погубиха.
Проклет да е нашийо войвода:
- Фала вазе, триста харамлии,
я палете църкви, я трошете!
И ние го, мале, послушахме,
ала никой юнак не се нае
да запали той шарена църква;
я се, мале, юнак вреден наех -
турих огън от четири страни,
та запалих той шарена църква!
Ка идеше писок под църквата,
чуеше се до милого Бога.
Па пойдохме през село Севдена,
та собрахме, мале, телчарчета,
телчарчета, мале, овчарчета...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021