* * *

Хайдушки грях

Събрали ми се, събрали
все млади момци,
да тръгнат да хайдутстват.
И са клетва заклели
у гора зелена да идат,
хайдутлук да правят.
Стоян момци думаше:
- Кой когото срещнем,
ще го заколим -
с кръвта му да се смърсим,
сабите си да накървим.
Вървели, що са въвели -
минали поле широко,
наели гора зелена.
Като сред гора отишли,
сред гора, сред пътя,
видял Стоян свако си и кака си,
мъжко си детенце носеха,
носеха и си го милваха.
Сега се Стоян чуди,
чуди се Стоян и мае,
що си Стоян да стори -
ноли са клетва заклели,
не може клетва да се отмени.
Да заколи кака си -
детето сираче остава,
да заколи свако си -
кака му вдовица остава.
Мъжко си дете заклали,
наклали буйни огньове,
та си дете в огън хвърлили,
та си детето опекли.
Кака му песни пееше,
свако му на кавал свиреше,
додето се дете опече.
До два бука ги завели,
до два бука, до два близнака,
гръб с гръб ги вързали,
да се чуват, да не се виждат.
Дето е кака му -
черна хасма изникнала,
бяло е грозде вързала,
дето е свако му -
бяла хасма изникнала,
черно е грозде вързала.
Ходили, хайдутували,
малко са много минали,
девет години минали,
та се назад върнали
и рекли да минат, Стоян да види
кака си, Стоян и свако си.
Стоян рекъл да си грозде откъсне,
лозата са вила, повела, нагоре издигна.
Стоян не можа да си Грозде откъсне,
че го Стоян гнявно догневя,
извади сабя тънена
като си хасма отсече,
черни кърви притекаха.
И тогаз ма, мамо, глава заболя,
и тогаз ма, мамо, трески утресаха.
Майка му дума Стояне:
- Стояне, синко Стояне,
големи грехове неизказани,
девет си години, синко, лежал
и отиде още девет да лежиш,
през пръстен да се превираш
с игла да се подпираш,
тогаз на бого душа да дадеш.
И туй като си тя издума,
Стоян си душа богу предаде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021