|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Мори е, Стояне ле, млад Стояне! (2)
Пиле пее в честа гора,
в честа гора осенова,
като пее, ем нарича:
- Кой ме чуе от роднина,
та да лежи по година,
по година, три години.
Дочул го е млад Стоян,
та е лежал мало-много,
мало-много три години.
Я майка му говореше:
- Кажи си, сине, грехове,
ил да станеш, ил да умреш!
Я Стоян й говореше:
- Ти да знаеш що грех имам -
та ойдохме гор гората,
та найдехме три кошари -
все агнета и ярета;
никой не се наем найме
да запали три кошари.
Азе си се, мамо, найдех,
та запалих три кошари.
Кога агнета блееша -
синьо се небо цапеше;
кога ярета врескаа -
църна се земя цапеше,
звезди от небо падаа!
Я майка му говореше:
- Е, Стояне, мили сине,
колку си, сине, лежало,
още толкоз да лежиш
и па от грех да не излезеш!...
Любовка, Санданско (НПЮзБ 2/1994, № 1218).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|