Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Хайдушки грях

Майка Стояну думаше:
- Сине Стояне, Стояне!
Мама те не е питала,
като ми лежиш девет годин,
девет постилки съдираш,
нито умираш, нито оздравеш,
да не бъдеш ми, сине, греховен?
- Или греховен, мале или не;
знаеш ли, мале, повниш ли,
кога си татари вървеха,
и аз с татари отидох.
Ходихме, що походихме,
настахме гора зелена,
в гората, мале, кошара,
пълна ми, мале, с агнета.
Всичките мои дружина,
миром си заминаха,
а азе миром не минах,
на ми кошара запалих!
Като кошара гореше,
млади агънца блееха,
ясно се небо свиваше,
черна се земя на кръст пукаше,
от Бога роса капеше,
та си кошара гасеше.
Това е, мале, един грех.
Ходихме, що походихме.
Настанахме поле широко;
в полето, дърво високо;
под дървото, телчалник
пълн с млади теленца.
Мои дружина миром си минаха,
а аз си миром не минах,
на ми телчалник запалих.
Като телчалник гореше,
млади теленца ревеха,
ясно се небо сбиваше,
черна се земя пукаше,
от Бога роса капеше,
та си телчаник гасеше.
И това е, мале, втори грех.
Ходихме, що походихме,
настахме село пусто,
село, скоро от чума измрело,
нови гробища накопани;
делихме, кому гроб, кому два,
а мене, мале, дори три.
Се си мои дружина миром минаха,
а я си миром не минах,
на ми гробища изкопах,
изкопах, мале, един гроб -
то беше млад момък.
Изкопах, мале, втори гроб -
то беше млада невеста.
Изкопах, мале, трети гроб -
то беше млада девойка.
Смъртна я роса побило.
Я си миром не седех,
най ми се, мале, наведох,
та я, мале, целунах,
на кръст ми са уста пукнаха,
триж ми ясни кръви паднаха.
И това, мале, да махнеме.
Ходихме що походихме,
срещнахме млад момък
със млада, мале, невеста,
мъжко детенце носеха.
Се си мои дружина миром минаха,
а я им, мале, викнах,
та си детенце заклаха
и си го, мале, опекоха,
баща му върти и плаче,
майка му тъже и плаче
И си им, мале, викнах,
та го изядоха като гергьовско агне.
Майка Стояну думаше:
- Сине Стояне, Стояне!
Девет годин ка лежиш,
още девет години да лежиш!

 


Литаково, Ботевградско (Шапкарев 3/1972, № 1272 - "Стоян юнак болен и майка му").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021