* * *

Хайдушки грях

- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
майке те не е питала
от каква болест ти лежиш?
- Майко ле, мила майчице,
като ме питаш, да кажа.
Знаеш ли, майко, помниш ли,
когато беше сушата,
а след сушата - кишата.
Ние се, майко, събрахме,
до девет десет юнака,
верна се клетва заклехме:
когото срещнем най-напред -
главата да му отрежем,
сабите да си окървим,
клетвата да си изпълним.
Вървяхме, що си вървяхме -
минахме после широко,
настана гора зелена.
Тамо си, майко, срещнахме
една ми сватба голема -
булката дари дарява,
на всеки дари подари,
за мен си дари не стигат.
Че аз се люто разсърдих,
всички сватбари изтрепах,
само булката оставих,
булката и младоженека.
На две ги дървета завързах -
да гледат, да се не виждам,
да думат, да се не чуват.
Тогаз си, майко, тръгнахме.
Вървяхме, що си вървяхме,
кога се назад върнахме -
там, дето беше булката,
булката и младоженека,
до две са лози израсли
и черно грозде родили.
Че аз си грозде откъснах,
откъснах и го изядох.
Тогаз ме глава заболя,
люта ме треска разтресе,
разтресе, не ме претресе.
Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш.
Това е, синко, сестра ти,
сестра ти синко, най-малката.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021