* * *

Хайдушки грях

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне
девет години станаха
как лежиш синко, болееш.
Мама те не е питала
от що ти е, синко, болестта (2)
да не си нещо греховен.
Стоян си мама думаше:
- Майко ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
и дума нема да лъжа.
Знаеш ли, майко, помлиш ли
когато беше сушата,
сушата, после кишата,
ония гладни години.
Ние се, майко, събрхме
до седемдесет юнака,
верни си думи думахме,
люта се клетва заклехме (2)
де кого срещнем и стигнем
главата да му вземеме.
Тогава, майко, тръгнахме,
минахме гора зелена (2)
настахме поле широко
сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Тамо си, майко, сварихме
сестрата и зетя Тотора
и мъжкото им детенце.
Ние се, майко, чудехме
ако заколим Тодора
сестрата вдовица остава,
ако заколим сестрата
детето сираче остава.
Извадих майко, остър нож
и на дете глава отрезах (2)
тогава, майко, тръгнахме
голема сватба срещнахме
всички сватбари исклахме,
булката, майко, хванахме,
булката и младоженека.
В гората ги заведохме
за два ги бука вързахме
за два ми бука близнака
със очи да се поглеждат,
със ръка да се не хванат.
ходихме къде ходихме,
много си народ исклахме.
Като се назад върнахме
и през гората минахме
булката и младоженека
тамо си ги немаше,
на техно место израсле
до две ми лози винени,
вършето си оплеле
и бело грозде пуснале.
Азе се, майко, наведох
грозденце да си откъсна
лоза се високо надигна,
от лоза капки капеха,
капките бяха кървави
тогава ме глава заболе
и люта треска разтресе.
Майка Стояну говори:
- Стояне, Стояне, Стояне
девет години как лежиш
и още девет да лежиш (2)
за твойте тежки грехове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021