|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Болен ми лежи млад Гьорги,
млад Гьорги, млада войвода;
до глава му седи неговата майка,
тя си на Гьорги продума:
- Синко ле Гьорги, Гьорге ле,
девет години как лежиш,
мама не те е питала -
кога с дружина ходехте,
да не си нещо прегрешил?
- Прегреших, мале, та неми!
Кога с дружина ходихме,
вярна се клетва заклехме -
де кого срещнем, да колим!
Вървехме, що сме вървели,
най-напред, мамо, срещнахме
мойта сестричка Елена
и нашия зет Никола
с тяхното мъжко детенце.
Ази си, мамо, помислих -
ако Никола убием,
Еленка вдовица ще остане;
ако Еленка убием,
Никола вдовец ще остане;
ако детето убием,
двама за него ще жалят!
Ази си, мамо, помислих
и тримата да убием!
Майка на Гьорги думаше:
- Синко ле Гьорги, Гьорге ле,
девет години как лежиш,
я съм те, синко, гледала,
и още девет да лежиш,
аз няма да те погледна!
Лик, Врачанско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|