* * *

Хайдушки грях

Тръгнала е Радка да иде
у мамини си на гости,
на гости и на повратки,
на връх Велики четвъртък.
Вървяла, що е вървяла,
минала поле широко,
наслала гора зелена,
сред гора дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Седнала да си почине,
детето да си накърми.
Надолу гора гледаше,
кога гора погледна -
от там излизат хайдути.
Най-напред върви Радин брат,
той си на Радка думаше:
- Сега ли, сестро намери,
у мамини си да идеш
на гости и на повратки,
кога хайдути излизат
на връх Велики четвъртък,
пушките да си изпитат,
сабите да си накървят.
Не ми отиде Радка
у мамини си на гости,
най е отишъл Радин брат
със тези думи тъжовни:
- Мислехме, мамо, мислехме, -
ако кака заколим,
детето сираче остава;
ако батя заколим -
кака вдовица остава.
Мислихме, мамо, мислихме,
детето, мамо, заклахме.
Батя го, мамо, карахме
дърво, мамо, да сече,
да сече, мамо, да свири.
Кака я, мамо, карахме
огъня, мамо, да кладе,
да кладе, мамо, да пее.
Най-подир, мамо, взехме
с кръвта се, мамо, запоихме,
с месото, мамо, захранихме.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021