* * *

Хайдушки грях

Легнал е Божил да лежи,
легнал ми от три години.
Мама Божил тихо говори:
- Синко Божиле, мамино чедо,
Кажи ми, синко, за какво лежиш,
нито умираш, нито оздравяваш?
Божил си мама тихо говори:
- Олеле, мамо, ти стара майко,
Помниш ли, мама, знаеш,
кога беше боздуган година,
кога отидох пусти хайдутин,
когато ходих девет години
по тая стръмна Стара планина?
Там си найдох до два ми гроба,
нови копани, не докопани,
и им гореше ново кандилце,
ново кандилце в нова кутия,
а в кутийката - цвете босилек.
Аз се викнах, викнах-провикнах:
- Ой, ей ви вас, вярна дружина!
Кой ще се наеме да разкопае,
да разкопае два нови гроба,
та да видите кой е закопан.
Дали е баща или майка,
или е брат или сестра,
дали е мъжко или женско
той да ми вземе черните пищови.
Не ми се нае вярна дружина,
уплашиха се левенти другари,
позеленяха върли юнаци,
потрепериха железни ръце.
Тогава се наех аз самичък,
па си разкопах два нови гроба.
В тях не ми бяха баща и майка,
мъж и женица, брат и сестрица,
ами ми бяха булка с калинка.
Булката, мамо, с хубост гореше,
като пролет през март месец,
а пък момата не се изказва
момата беше пролетно слънце.
Не се стърпях и целунах я,
и целунах я по бели бузи,
пукнаха ми се алени бузки,
и потекоха алени кърви.
Тогава пропя пиле славейче,
като си пее, то си дума:
- Проклет да бъдеш, Божил войвода,
че си направил страшни грехове.
Дали не знаеш, Божил войвода,
кога изкопа, кого целуна?
Момичето е твоята сестрица,
твоята сестрица, бяла Камена,
а булката е твоята снахица.
Мама Божил тихо говори:
- Синко Божиле, мамино чедо,
да лежиш още девет години,
да лежиш, синко, да не оздравяваш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021