* * *

Хайдушки грях

Мама Стояну думаше:
- Стояне синко, мил мамин,
девет годин болен лежиш,
девет постилки сменуваш,
мама те не е питала
от какво ти е болестта,
какво пред Бога съгреши,
та те тъй тежко наказа?
Сега ще да те попитам,
но правичко ми ти кажи!
- Като ме питаш, майко ле,
правичко ще да ти кажа,
не ще те, мамо, излъжа.
Помниш ли, майко, знаеш ли,
кога бе гладна година,
гладна година, люта зима,
тогаз се ние събрахме,
девет ми души юнаци,
тежка си клетва дадохме -
през Стара планина да минем,
в полето равно да идем,
и де когото срещнеме,
главата да му отрежем.
Дойде ден, мамо, тръгнахме,
минахме гора зелена,
настахме поле широко,
насред полето срещнахме
моята сестра Марийка,
със нашия зет Иванча,
мъжка си рожба носеха.
Чудих се, мамо, маях се,
на кого глава да взема,
ако заколя сестра си -
зет ни вдовед ще остане,
ако заколя Иванча -
дете без баща ще бъде.
Мирен си ази не седях,
спуснах се, мамо, и грабнах
мъжка ми рожба сестрина,
че й главата отрязах.
Сестра се тръшна да плаче,
азе се, майко, не върнах,
не върнах да я утеша,
утеша и разговоря.
Минахме поле широко,
настахме гора зелена,
насред гората срещнахме
голяма сватба болярска.
Булка си напред вървеше,
венчана и не свождана.
Ази си мирен не седях,
а най се спуснах, майко ле,
та че си хванах булката,
булката й младоженека,
че ги заведох, заведох,
до два ми бука близнака,
че си извадих, извадих,
тънки ми, майко, връвчици,
че си с тях вързах булката,
булката й младоженека
от два ми бука близнака,
с очи да се, майко, гледат,
със ръце да не се пипат.
Тогаз майко, си тръгнахме,
три си години скитахме,
най-подир, майко, решихме
да си се върнем и видим -
какво си прави булката,
булката й младоженека.
Като се, майко, върнахме,
ний си видяхме, видяхме,
между два бука близнака,
две лози, майко, порасли,
върховете си оплели,
бяло ми грозде вързали.
Азе си мирен не седях,
че па се спуснах, майко ле,
гроздове да си откъсна,
лоза се вдига, повдига.
Посегнах, майко, втори път,
лоза се още повдигна.
Азе се люто разлютих,
па си извадих, майко ле,
тънка си сабя френгия,
че си лозата пресякох.
Тогаз, мале ле, тръгнаха
две буйни реки от кърви.
Азе се тогаз уплаших,
люта ме треска затресе,
тресе ме девет години.
Оттогаз, майко, съм болен,
ни оздравявам, ни умирам.
Стояновата майчица,
ситни си сълзи ронеше
и на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
за твойте тежки грехове
девет години болен лежиш,
и още девет да лежиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021