* * *

Хайдушки грях

Стояновата майчица
тя на Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
не съм те, мама, питала
от какво ти е болестта?
Стоян майка си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
а след сушата кишата
и тия гладни години?
Кой жъне, мамо, кой носи,
а ази нищо си нямах.
Аз при хайдути отидох,
хайдутлук, мамо, да правя,
да правя, да се прехраня.
Голяма клетва дадохме
през Великата неделя,
на Великия четвъртък,
срещу Разпетия петък -
де кого стигнем и срещнем,
главата да му отрежем,
сабите да си окървавим,
със кръвта да се причестим.
Тръгнахме, мамо, да вървим,
минахме поле широко,
влязохме в гора зелена,
пред нази, мамо, вървяха,
сестра ми, мамо, и зет ми,
със мъжко дете на ръце.
С очи й смигам да върви,
с ръка й викам: "Отбий се!"
Нали е Радка глупава,
не разбра думи братови
и ний я, мамо, стигнахме.
Чудих се, мамо, и маях,
ако заколим сестрата -
дете без майка ще бъде,
зетят вдовец ще остане.
Ако заколим пък зетя -
сестра вдовица ще остане,
дете без баща ще бъде.
Аз си детето поисках,
да си детето заколим.
Аз не го, майко, помилвах,
а му главата отрязах
и саби окървавихме,
и се с кръвта причестихме.
Сестра си, майко, накарах,
в гората дърва да сбере,
буен огън да накладе,
детето да си опече,
да пее, да се весели.
Зетят си, майко, накарах,
със меден кавал да свири,
да свири и да приглася.
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш,
девет постилки да изгнийш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021