* * *

Хайдушки грях

Мама Стояно думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ще станат девет години,
откак си болен легнал,
от какво ти е болестта?
Стоян на мама си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли
кога беше, мамо, сушата,
подир кишата, гладствата?
Че ни стадата измряха
и ни псетата избесняха,
пък ти на нази пропиля.
Кой стана, мамо, воловар,
воловар, мамо, говедар,
пък ази станах хайдутин,
на хайдутите главатар,
на парите хазнатар.
Че се с другари събрахме,
тръгнахме, хайдутувахме,
минахме поле широко,
влязохме в гора зелена,
срещнахме сватба голяма,
сватбари вино пиеха,
булката дари даваше.
За мене вино нямаше,
че ми са другари присмяха:
- Стояне ле, млада войводо,
сладко ли беше виното,
дай да ти видим дарито?
Че аз се, мамо, разсърдих,
че си сватбари заклах,
само булката оставих,
булката и младоженека.
За два ги бука завързах,
с очи да се те гледат,
с уста да си приказват,
с ръце да не се стигнат.
От там си, мамо, тръгнахме,
ходихме, хайдутувахме,
цели си девет години.
На десетата година,
тогаз си кяра делихме.
От там си, мамо, тръгнахме
и през гората минахме,
дето булката завързах,
булката и младоженека.
До две са лози порасли,
черно са грозде родили,
аз си сабята извадих,
че си от грозде отрязах.
Дето си грозде отрязах,
черно си кърве потече.
Мама Стояна думаше:
- Тази е синко, сестра ти,
сестра ти, най-малката...
Стояне, синко Стояне,
ще стане синко, ще стане
девет години откак лежиш
и още девет да лежиш,
и никога да не оздравееш!
Тази е била сестра ти,
сестра ти, мама, - Тодорка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021