Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Хайдушки грях

Мама Стояно думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ще станат девет години
откак си болен легнал,
от какво ти е болестта?
Стоян мама си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога беше, мамо, сушата,
подир сушата - кишата,
подир кишата - гладствата?
Че ни стадата измряха
и ни псета избесняха,
пък ти ни нази пропиля.
Кой стана, мамо, воловар,
воловар, мамо, говедар,
пък ази станах хайдутин,
на хайдутите главатар,
главатар, още хазнатар.
Че се с другари събрахме,
тръгнахме, хайдутлувахме,
минахме поле широко,
влязохме в гора зелена,
срещнахме сватба голяма.
Сватбари вино пиеха,
булката дари даваше,
за мене вино нямаше,
за мене дари нямаше...
Че ми се другари присмяха:
- Стояне ле, млада войводо,
сладко ли беше виното,
дай да ти видим дарито?
Че аз се, мамо, разсърдих,
че си сватбари заклах,
само булката оставих,
булката и младоженека.
За два ги бука завързах,
с очи да се те гледат,
с уста да си приказват,
с ръце да не се стигат.
От там си, мамо, тръгнахме,
ходихме, хайдутлувахме,
цели ми девет години.
На десетата година,
тогаз си кяра делихме.
От там си, мамо, тръгнахме
и през гората минахме,
дето булката завързах,
булката и младоженека.
До две са лози порасли,
черно са грозде родили,
аз си сабята извадих,
че си от грозде отрязах.
Дето си грозде отрязах,
черно си кърве потече.
Мама Стояне думаше:
- Тази е, синко, сестра ти,
сестра ти, най-малката.
Стояне, синко Стояне,
ще стане, синко, ще стане
девет години откак лежиш,
и още девет да лежиш,
и никога да не оздравееш!

 


Леденик, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021