* * *

Хайдушки грях

Мама Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
нещичко ще те питам,
правичко да ми обадиш.
Ще станат девет години
откак си болен залежал.
Не съм те, майка, питала
от какво мислиш болееш,
от какво ти е болестта?
- Майко ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
без да те, мамо, излъжа.
Знаеш ли, мамо, сушата,
подир сушата кишата,
подир кишата гладството?
Нали си ни, мамо, имала,
до двама, трима синовци,
че кой, бе мамо, говедар,
че кой, бе мамо, воловар,
пък ази станах хайдутин,
на хайдути байрактар,
на парите им хазнатар.
Ние се, мамо, събрахме
все отбор млади юнаци.
На първи Велики четвъртък
вярна си клетва сторихме,
де кого стигнем и срещнем
главата ще му вземеме.
Ходихме, хайдутувахме
цели ми девет години,
минахме гори зелени,
раслахме поле широко,
срещнахме сватба голяма.
Всичките с дари дариха,
всичките с вино черпиха,
за мене дари нямаше.
Ази се люто разсърдих,
всички сватбари там изклах.
Само си, мамо, оставих
булката и младоженеца.
Оттам ги в гора заведох
и ги о дърва завързах -
с очи да се гледат,
с уста да си продумат,
с ръце да се не стигат.
Мама Стояна пак дума:
- Стояне, синко Стояне,
девет години си лежал
и още девет да лежиш,
че тя е била сестра ти,
сестра ти, синко, Тодора!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021