* * *

Хайдушки грях

Майка Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
кажи ми, синко, обади
от какво ти е болестта?
- Кат' ме питаш, майно ле,
правичко да ти отговоря -
знаеш ли, майко, помниш ли,
кога бе, мамо, сушата,
сушата, мамо, кишата,
подир кишата - гладството?
Кой стана, мамо, воловар,
воловар, мамо, говедар,
пък ази, мамо, отидох
с хайдутите хайдутин,
на хайдутите главатар,
на парите хазнатар.
Когато се всички събрахме,
ах, че се вярно заклехме,
де кого срещнем ще бием.
Кат през гора вървяхме,
голяма сватба срещнахме,
сватбари ядат и пият,
булката дари дарява.
За всички дари имаше,
за мене дари не стигна
и аз се люто разсърдих,
всички сватбари изтребих.
Булката и младоженека
в два ги бука завързах,
с очи да се погледат,
с ръце да се не достигат.
Ходихме малко, не много,
ходихме девет години,
на десета година
седнахме кяра да делим.
Като се назад повърнах
и през гората да мина,
да видя, мамо, булката,
булката и младоженека,
дето ги, мамо, завързах,
да видя, какво е станало -
дор две са лози израсли,
израсли и се оплели,
черно са грозде родили.
Посегнах, майко, откъснах,
откъснах, майко, да хапна,
люта ме глава заболя,
по-люта треска отресе.
Майка Стояна продума:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш!
Тази е била сестра ти,
сестра ти, мама, Тодорка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021