Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Хайдушки грях

Мама Стояна дуамше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години откак лежиш,
мама те не питала
от какво ти е болестта?
Стоян на майка продума:
- Мале ле, стар майчице,
като ме питаш, ще кажа,
ще кажа, няма да лъжа.
Знаеш ли, майко, помниш ли,
кога се, мамо, събрахме.
Ти си ни, майко, бре цани
(*)
до седемдесет юнаци
до седемдесет и седем
голяма клетва дадохме -
де кого срещнем и стигнем,
главата да му отсечем,
сабите да накървим.
Вървяхме, що повървяхме
минахме поле широко,
настъпахме гора зелена.
Сред гора, мамо, срещнахме,
чичо и стрина двамата,
мъжка си рожба носеха.
Всички си миром минаха,
аз миром не минах,
клетвите да си изпълня.
Та па си, мамо, помислих -
ако си стринка убия,
дете сираче оставя,
ако си чичо убия,
стринка вдовица остава.
Та вземах мъжко детенце,
та си го на шиш нанизах,
буен си огън накладох,
та си го, мамо, поднесох,
на нафор да го изядат
и си ги, мамо, накарах,
чичо със свирка да свири,
стринка песен да пее.
Оттам си, мамо, тръгнахме,
вървяхме, що повървяхме,
настъпахме нови кошари.
Всички си миром минаха,
аз миром не минах,
клетвите да си изпълня.
Три пъти се завъртях,
триста агънца погубих
па си прескочих при теленца,
три пъти се завъртях,
триста теленца погубих.
От там си, мамо, тръганхме,
та си ний, мамо, минахме
през село, през Селановци,
през Селановски гробища.
Пак всички си миром минаха,
аз миром не минах,
клетвите да си изпълня.
До три гроба си разринах.
Първият гроб си разринах,
в него, мамо, намерих
едно ми младо момиче.
Вторият гроб си разрових,
една ми млада невеста.
Третият гроб си разринах,
една млада девойка,
на ръка й гривничка.
Посеганх да ги откача,
а те си, мамо, не могат.
Извадих остро ножленце
та й ръката отрязах,
та си гривните откачих,
па й главата отрязах,
та й герданче аз вземах
да си клетвата изпълня,
дето се, мамо, заклехме
на Великия четвъртък.
Майка Стоян думаше:
- Девет години да лежиш,
кост по кост да се разнесеш,
сламка да ти е тояга
и тя да ти натяга.

 


Лазар Станево, Луковитско (Архив КБЛ-ВТУ); със знак (*) отбелязваме пропуснати стихове (бел. съст., Т.М.).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021