* * *

Хайдушки грях

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години ка лежиш,
мама те не е питала
от какво ти е болестта?
Стоян майци си думаше:
- Като ме питаш, да кажа.
Знаеш ли, мамо, събрахме
до седемдесет юнаци
и си се вярно заклехме
на Великия четвъртък -
де кого срещнем и стигнем,
главата да му отрежем,
клетвата да си изпълним,
дето се, мамо, заклехме
на Великия четвъртък.
Па си ний, мамо, тръгнахме.
Вървяхме, що си вървяхме,
минахме поле широко,
настахме гора зелена.
Сред гора, мамо, срещнахме
чичо и стринка двамата
с мъжко си дете във ръце.
Всичките мирни минаха,
сал аз си мирен не минах,
клетвата да си изпълна.
Та па си, мамо, помислих -
ако си стринка убия,
дете сираче остая,
ако си чича убия,
стринка вдовица остая.
Че вземах мъжко детенце,
та си го на шиш нанизах,
буен си огън накладох,
па си го, мамо, опекох
и им го, мамо, поднесох
на нафор да го изядат
и си ги, мамо, накарах
чичо със свирка да свири,
па стринка песен да пее.
От там си, мамо, тръгнахме
вървяхме що си вървяхме,
настахме нови кошари,
всичките мирни минаха,
сал аз си мирен не минах
клетвата да си изпълна,
дето се, мамо, заклехме
на Великия четвъртък,
че са в кошари прехвърлих
три пъти, мамо, завъртях,
триста си агънца изклах,
триста си майки разплаках.
От там си, мамо, тръгнахме,
вървяхме, що си вървяхме,
та си ний, мамо, минахме
през село, през Селановци,
през селановски гробища.
Пак всички мирни минаха,
сал аз си мирен не минах,
клетвата да си изпълна,
дето се, мамо, заклехме
на Великия четвъртък.
До три гроба си разринах.
Първия гроб си разринах,
във него, мамо, намерих
едно ми младо момченце.
Втория гроб си разринах -
една ми млада невеста.
Третия гроб си разринах
една ми млада девойка,
на ръката й гривничка,
на гушката й герданче.
Посегнах да ги откача,
а те си, мамо, не можат.
Извадих остро ноженце,
та й ръката отрязах,
та си гривничка откачих,
па й главата отрязах,
та си герданче аз вземах,
да си клетвата изпълна,
дето се, мамо, заклехме
на Великия четвъртък.
Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години ка лежиш,
кост по кост да се разнесеш,
сламка да ти е тояга,
а и тя да ти натяга.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021