* * *

Хайдушки грях

Разболял се е Кайлянчо.
Майка Кайлянчо питаше:
- Кажи ми, сино Кайлянчо,
кажи ми твойте грехове,
да търси майка лякове
по черкви, по манастири.
Кайлянчо дума майка си:
- Мойте са грехове много.
Гат бехме луди и млади,
на луди млади години,
ний си се, мамо, събрахме,
събрахме, мамо, набрахме
дор седемдесет юнака,
вярна се клетва заклехме
когото стигнем и срещнем,
жив да го не разминеме.
Станахме, мамо, тръгнахме,
насреди пътя срещнахме
двамина луди и млади
със мало мъжко детенце,
от ръце го в ръце мятаха
като ми златна ябълка.
А туй е било, мамо льо,
моята сестра Кайлянка -
девет години не дошла,
сега е, мамо, тръгнала
на гости, мамо, да дойде
с нейното мъжко детенце.
Ние го, мамо, вземахме,
та го на нож набучихме.
Майка Кайлянчо думаше:
- Сино Кайлянчо, Кайлянчо,
девет години си лежал
и още девет да лежиш,
та да ми станеш, синко льо,
през пръстен да се провираш,
на игла да се подпираш,
та тогаз душа да дадеш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021