* * *

Хайдушки грях

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Сега стана девет години
все лежиш, не оздравяваш.
Не те е мама питала,
сега ще те мама попита,
да не си нещо греховет?
- Като ме питаш, мамо, да кажа -
знаеш ли, мамо, помниш ли,
га падна голяма зима,
та ни овцете измряха?
Останахме овчарите,
овчарите със сопите.
Че дойде лето, пролето,
кой знае коса да коси,
кой знае жътва да жене,
ази си нищо не зная...
Че си се, мамо, събрахме,
сто и седемдесет юнака,
вяра и клетва сторихме,
хайдутлук, мамо, да правим,
децата си да прехраним.
Клетвата, мамо, сторихме,
кого пръв път срещнеме,
да му главата вземеме,
да си сабята накървавим.
На пътя, мамо, срещнахме
моята мила сестрица и свако,
с тяхната мъжка рожбица.
На тебе на гости идваха.
Много, мамо, мислихме,
свако да заколиме -
кака вдовица остава.
Кака да заколиме -
детенцето сираче остава.
Че детенцето заколихме,
че си огън, мамо, запалихме,
че си детето опекохме,
сложихме, мамо, да ядат.
Бащата яде поглъща,
майката яде и плюва,
кокалчетата му сбира,
гробченце да му направи.
От там, мамо, тръгнахме,
на пътя сватба срещнахме,
сватбата спряхме,
да ни булката дарува.
За всичките дарба стигна,
за мене дарба не стигна.
Взеха да ме подиграват:
"Стояне, млада войводо,
язък, че си войвода,
за тебе дарба не стигна!"
И мене ми се наяде,
че вземах, мамо, булката,
булката, мамо, и зетя,
вземах ги, мамо, вързах ги
за две ми буки близначки,
с очи да се поглеждат,
с ръце си, мамо, да се не стигат.
И от там, мамо, тръгнахме,
девет години ходихме,
на деветата минахме,
де булката, мамо, вързахме,
булката, мамо, и зетя.
Лози ми, мамо, поникнали,
дето ми бяха булката,
булката, още и зетя.
И като се, мамо, наведох
лози ме, мамо, удариха,
удариха, мамо, по главата.
Мене ми се, мамо, наяде,
та си ножчето извадих,
та си лозите отсякох,
че две реки, мамо, протекоха,
две реки, мамо, кървави.
Мене ме треска разтресе
и не ме, мамо, претресе
и девет годин' все лежа.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Девет години си лежал,
и още девет да лежиш,
да лежиш и да теглиш,
сестра си дет' си разплакал,
детето ми дет' си заколил!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021