Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Хайдушки грях

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Сега стана девет години
все лежиш, не оздравяваш.
Не те е мама питала,
сега ще те мама попита,
да не си нещо греховет?
- Като ме питаш, мамо, да кажа -
знаеш ли, мамо, помниш ли,
га падна голяма зима,
та ни овцете измряха?
Останахме овчарите,
овчарите със сопите.
Че дойде лето, пролето,
кой знае коса да коси,
кой знае жътва да жене,
ази си нищо не зная...
Че си се, мамо, събрахме,
сто и седемдесет юнака,
вяра и клетва сторихме,
хайдутлук, мамо, да правим,
децата си да прехраним.
Клетвата, мамо, сторихме,
кого пръв път срещнеме,
да му главата вземеме,
да си сабята накървавим.
На пътя, мамо, срещнахме
моята мила сестрица и свако,
с тяхната мъжка рожбица.
На тебе на гости идваха.
Много, мамо, мислихме,
свако да заколиме -
кака вдовица остава.
Кака да заколиме -
детенцето сираче остава.
Че детенцето заколихме,
че си огън, мамо, запалихме,
че си детето опекохме,
сложихме, мамо, да ядат.
Бащата яде поглъща,
майката яде и плюва,
кокалчетата му сбира,
гробченце да му направи.
От там, мамо, тръгнахме,
на пътя сватба срещнахме,
сватбата спряхме,
да ни булката дарува.
За всичките дарба стигна,
за мене дарба не стигна.
Взеха да ме подиграват:
"Стояне, млада войводо,
язък, че си войвода,
за тебе дарба не стигна!"
И мене ми се наяде,
че вземах, мамо, булката,
булката, мамо, и зетя,
вземах ги, мамо, вързах ги
за две ми буки близначки,
с очи да се поглеждат,
с ръце си, мамо, да се не стигат.
И от там, мамо, тръгнахме,
девет години ходихме,
на деветата минахме,
де булката, мамо, вързахме,
булката, мамо, и зетя.
Лози ми, мамо, поникнали,
дето ми бяха булката,
булката, още и зетя.
И като се, мамо, наведох
лози ме, мамо, удариха,
удариха, мамо, по главата.
Мене ми се, мамо, наяде,
та си ножчето извадих,
та си лозите отсякох,
че две реки, мамо, протекоха,
две реки, мамо, кървави.
Мене ме треска разтресе
и не ме, мамо, претресе
и девет годин' все лежа.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Девет години си лежал,
и още девет да лежиш,
да лежиш и да теглиш,
сестра си дет' си разплакал,
детето ми дет' си заколил!

 


Курията, Лозенградско - Турция (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021