* * *

Хайдушки грях

Е бре, Богдан, Кара-Богдан,
пил е вино, благо вино
от ден до ден три недели,
сос вечерто шест недели,
дур се Богдан он разболял
от пиене благо вино.
Леже Богдан три години,
три години на постели;
да е скапал три постели,
три юргана, три дюшека
и три грацки рогозини
и три други шик перници!
На него му се задодеяло
от лежене, от гниене,
па на майка си говори:
- Барай, мале, мила мале!
оди, мале, лек ми бъркай
по вражарки, по баснарки,
иль да умрам, иль да станум;
На мен ми се задодеяло
от лежене, от гниене!
Та си стана неговата,
неговата стара майка,
да отиде на Кукушко,
Кукушкото върх градишче;
билки бере, сълдзи рони;
догледа га църн калугер,
църн калугер, млад игумен,
да й веле, ем говоре:
- Мори бабо, стара бабо,
Богданова стара майко!
Шчо билки береш, сълдзи рониш
по нашето върх градишче?
Тогай веле Богданова,
Богданова стара майка:
- Църн калугер, млад игумен!
Болен леже Кара-Богдан,
Кара-Богдан, мойта сина,
от ден до ден три години:
на него му се задодеяло,
ме е пушчил лек да бъркам,
иль да умре, иль да стане!
Тогай веле църн калугер,
църн калугер, млад игумен:
- Варай бабо, стара бабо,
Богданова стара майко!
Оди, пити твойта сина,
твойта сина Кара-Богдан,
шчо е оно грех чинило,
толко оди с харамиите!
Белки кье го господ просте,
иль да умре, иль да стане!
Оттам стана Богданова,
Богданова стара майка,
да си дойде, да го пита,
да го пита Кара-Богдан:
- Варай сино, мили синко!
нели пойдох на Кукушко,
на Кукушко върх градишче,
билки берах, сълдзи ронах;
Догледа ме църн калугер,
църн калугер, млад игумен,
да ме мене разпитало:
- Варай бабо, стара бабо,
шчо билки береш, сълдзи рониш
по нашето върх градишче?
Оди пити твойта сина,
твойта сина Кара-Богдан,
шчо е оно грех чинило?
Толко оди с харамиите,
белки кье го господ просте,
иль да стане, иль да умре!
Кажи, сино, мили синко,
мили сино, Кара-Богдан,
шчо грех си ми ти чинило?
Тогай веле Кара-Богдан:
- Варай мале, мила мале,
аз на тебе да ти кажам,
шчо съм азе грех чинило!
Од си вземи една кожа
една кожа биволова,
и си викни два попова,
два попова, три гякова;
азе, мале, да кажувам,
они, мале, да пишуват,
белки кожа грех ми сбере!
Варай мале, стара мале,
ка шетахме низ гората,
низ гората, планината,
ка шетахме с харамиите
нили ни се ястье доедело,
благо вино допиело?
Си слезохме долу в поле,
малце ястье да вземеме,
благо вино да купиме;
ниль не назка усетиха,
усетиха, уфатиха;
кого, мале, обесиха,
кого на кол си удриха,
мене, мале, ме пушчиа,
ез да кажум на нашиот,
на нашиот рус войвода!
Нили дойде ден добър ден,
ден добър ден, ден Великден.
ден Великден ув събота,
кога светот в църкви оде,
Бога моле, на бож'та реч;
запъшкахме мала църква,
мала църква, мал манастир;
затворихме мали врати,
завъртяхме паласките,
изкарахме дребен барут,
да присехме мала църква,
мала църква, мал манастир.
Тогай веле рус войвода:
- Кой кье се юнак наемне
да запале мала църква,
мала църква, мал манастир?
Никой не се, мале, не наемна,
на мен сърце ми се разпукало
да запалих мала църква,
мала църква, мал манастир!
Църква горе, мале, инсан писке,
инсан писке, светци кълнат!
Назад се, мале, ние върнахме;
ниль найдохме мало търло,
да завъртях чифт паласки,
да си пресех с дребен барут,
с дребен барут мало търло;
търло горе, овци блеят,
овци блеят, овчар кълне!
Ниль отидохме, мале, уф гората,
ниль стретехме два младенци,
дек одеа на първи първич,
на първи първич у майка на гости!
На мен ми се сърце разпукнало,
да си фатих два младенци,
да ги вързах за две дърва,
да се гледат, да н' можат се стигнат!
На годината се върнахме -
невестата никнала бела лоза,
детьетьо никнало зелен кипарис,
да се станали корен с корен,
корен с корен, вършен с вършен;
бела лоза бело грозде е чинила
и гроздето е зреало.
Грозде, мале, съм се назобал
и бела риза съм си напълнил,
на тебе ти съм аз донесел!
Тогай веле неговата,
неговата стара майка:
- Тая беше, сино Кара-Богдан,
твойта сестра джен Мария;
она идеше, сино, уф мене на гости,
уф мене на гости, първи първич!
Три години, сино, болен лежиш,
йошче три, сино, да си лежеш,
на постели кокале да туриш,
майка, сино, в решето да ги сбере,
на бунишче да ги хвърле,
пцета, сино, да ги глодат,
чавки, сино, да ги вдигат,
кокошките, сино, да ги рият!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021