|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
- Топи, мале, топи моите люти рани! (2)
- Топам, синко, топам, време три години
со люта ракия и со ройно вино.
Кажи, синко, кажи, шчо греф си сторило,
шчо греф си сторило на твоето време.
- Делми прашаш, мале моя, аз кье ти кажам.
Кога си одефме по гора зелена,
тамо си найдофме момче и невеста,
момче и невеста и со мъжко дете.
Дете го зедофме и си го заклафме;
татко го пратифме дърва да набере,
майка я кладофме огън да запали.
Дете го зедофме и го изпекофме;
майки й дадофме сърце да му яди,
на татко дадофме джигер да му яди...
Кога го колифме, кървава роса падна,
кога го пекофме, град и камен падна,
кога го ядофме, темна мъгла падна...
Крушево - Македония (Тахов 1895, с. 59); всеки стих се повтаря.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|