* * *

Хайдушки грях

Разболя се млад Стоян,
че лежа Стоян, че боля
цели ми девет години.
Стоянова майчица
тя на Стояна думаше:
- Стояне, сине Стояне,
станаха девет години
как лежиш, синко, как болиш,
не съм те, майка, питала
каква ти е болката?
Стоян мами си продума:
- Като ме питаш, мале ле,
правичко да ти кажа.
Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
сушата, мамо, кишата,
ония гладни години,
кога овцете измряха
и кучетата побесняха.
Ний се, мамо, събрахме
дор седемдесет юнака,
едни се други питахме
каква си кяра да хванем,
най-подир, мамо, решихме
хайдутлук, мамо, да правим,
голяма клетва дадохме.
Когото срещнем по пътя
главата да му отрежем,
ножове да си окървавим.
Когато през гора вървяхме
срещу нас каруца идеше.
Кога погледнах, мамо ле,
сестра ми и зет ми
мъжки си рожби държаха.
Един си други питахме,
ако заколим свако ми,
сестра ми вдовица ще остане,
ако заколим сестра ми,
детето сираче ще бъде.
Най-подир, мамо, решихме
детето да си заколим,
с кръвта му се причестихме
и си нозете окървавихме,
а тези два младите
със нас ги, мамо, вземахме,
за едно ги дърво вързахме
гръб с гръб, мамо, да бъдат,
кат си говарят да се чуват,
кат се чуват да не се виждат.
Ходихме, мамо, скитахме
цели ми девет години,
кат се назад връщахме
и си до дърво стигнахме,
че какво, мамо, да гледам -
две лози, мамо, израсли,
червено грозде вързали.
По едно зрънце си хапнах
и ме глава заболя
и до днес, майко, съм болен.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021