Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Хайдушки грях

Разболя се млад Стоян,
че лежа Стоян, че боля
цели ми девет години.
Стояновата майчица
тя на Стояна думаше:
- Стояне, сино Стояне,
станаха девет години
как лежиш, сино, ти болиш,
не съм те, майка, питала
от каквото ти е болката?
Стоян майка си продума:
- Като ме питаш, мале мо,
правичко да ти обадя,
че майка се, мамо, не лъже.
Помниш ли, мамо, знаеш ли
когато беше сушата,
подир сушата и кишата -
ония гладни години,
че ни овцете измряха,
кучетата ни побесняха.
И ний се, мамо, събрахме
дор седемдесет момчета,
един се други питахме
на каква кяра да тръгнем?
Най-подир, мамо, решихме
хайдутлук, майко, да правим,
хайдутлук, кяра най-добра,
най-добра и най-спечелна.
На Великия четвъртък,
срещу Разпетия петък,
голяма клетва дадохме:
когото срещнем най-напред,
главата ще му отрежем -
ножове ще си окървавим.
Наехме гора зелена,
като през гора вървяхме
среща ни каруца идеше.
Кога погледнах, мале мо:
сестра ми със зетя ни,
мъжка си рожба държаха -
и си каруца запряхме:
Един се други питахме -
ако заколим свако ми,
сестра ми вдовица ще остане;
ако заколим сестрата,
свако ми вдовец ще остане,
детето сираче ще бъде...
Най-подир, майко, решихме
детето да си заколим.
И аз го, майко, отнимах
от мойта сестра Еленка.
Отнемах и го целунах,
и му главата отрязах.
С кръвта му се причестихме
и си ножове окървавихме,
а тези, два младите
със нас, ги, мамо, вземахме
във едно място откарахме,
дето птичка, майко, не хвърчи.
За едно ги дърво вързахме
гръб със гръб, майко, да бъдат,
като си говорят да се чуват,
да се чуват, без да се виждат.
Ходихме, майко, скитахме,
цели ми девет години.
Като се назад връщахме
и рекох, майко, да мина
край туй ми дърво дебело.
Като до дърво стигнахме,
че какво, майко, да гледам:
две лози, майко, израсли,
по малко грозде вързали:
едната бяло, другата - черно.
По едно зрънце си хапнах
и ме главата заболя,
и до днес, майко, съм болен.
Тогаз го, майко, прокълна:
- Девет години да лежиш,
на десетата, сине, да умреш!
Майчина клетва го стигна -
на десетата Стоян почина.

 


Крушари, Добричко; трапезна (Дамянов-Юнаци 1974, № 44 - "Грешен хайдутин - 3").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021