* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Боян,
млад Боян, млад войвода,
Та е лежал, та е болял
цели ми девет години.
Никой при Боян не отиде,
не отиде да го попита.
На десетата година
Боянов татко старичък,
той при Бояна отиде
и си Бояна попита:
- Бояне, синко Бояне,
от какво лежиш,
от какво болееш,
кажи си, синко, греховете,
дано те Господ прости?
Боян си на татко думаше:
- Татко льо, старичък татко,
то да е, татко, един грях,
че да ти, татко, разправям.
Най-напред да ти разправям, -
едно си либе залюбих,
любих го, татко, лъгах го,
най-подир то ме излъга.
Чудих се, татко, маях се,
какъв зян да им направя,
че им къщата запалих,
къщата с ваклите овнета,
като овнета горяха,
горяха още блееха,
от небе звезди падаха.
То да е само това, татко,
ами и още един да ти разправя,
дано ми Господ прости.
Един ден, сетна събота,
и ний на пътя седяхме
с моите верни другари,
жени от гробища се връщаха,
всички жени си минаха
минаха и ни раздадоха,
само мойта стара майчица,
тя не ни раздаде.
Мене ми гневно догневя,
юнашки от земя подскочих,
стара си майка улових,
че я високо издигнах,
че я в земя ударих,
стари й кокали потроших.
И просурите й разпръснах
със земя я равна направих.
Тогава ме глава заболя,
тогава ме треска затресе,
отресе, не ме претресе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021