* * *

Хайдушки грях

Разболял се млад Боян,
млад Боян, млад войвода
в тая гора зелена
до бистра вода студена,
до едно дърво елхово.
Да е лежал Боян, да е болял,
цели ми девет години.
Никой при него не отива,
сенчица да му направи,
водица да му подаде,
устата да си разхлади.
На десетата година,
Боянов тейко старичък
и той при Боян отива,
тихо си Боян питаше:
- Бояне, синко, Бояне,
станало е девет години
как лежиш, синко, как болиш.
Какво си много прегрешил,
да на можеш да оздравееш,
при дружина да си идеш.
Боян му тихо говори:
- Тейко ли, старичък тейко,
щом кат ме питаш, да кажа,
когато станах войвода,
вярна се клетва заклехме,
когото срещнем най-напред,
главата да му отрежем,
с кръвта му да се запоим.
Тогава дружина поведох,
из тия гори зелени,
из тия вити балкани.
Както тейко вървяхме,
отсреща ни идват два млади,
два млади скоро женени.
Аз си заповед издадох
главите да им отрежем.
Че ги дружина улови,
на двамата глави отрязахме
и се с кръвта запоихме.
И пак ги тейко поведох.
Вървяхме колко вървяхме,
мина се малко, ни много,
около два три месеца.
Край наше село минахме.
Това беше тейко в събота,
в събота на задушница.
Жени се от гробища връщаха.
Като край нас минават,
всяка ни нещо подаде.
Моята майка като мина,
на никой нищо не даде.
Че ми се присмя дружина
и аз се люто разгневих,
отзад си майка достигнах
та й глава отрязах.
От тогава ме глава заболя,
заболя, не ме отболя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021