|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
- Помниш ли, мамо, знаеш ли
когато беше сушата.
Кучета, мамо, побесняха,
овцете, мамо, измряха.
Ние се, мамо, събрахме
дор седем-осем момчета
и си се вярно кълнехме:
- Когото и на път да срещнеме
главата ще му отрежем.
Вървяхме мало, ни много,
минахме гора зелена,
минахме гора зелена.
На пътя, мамо, срещнахме
моята сестра Елена
със мъжко дете на ръце.
Ние се, мамо, чудихме:
майката да заколиме -
дете сираче остава,
най-после, мамо, решихме
детето да заколиме.
Буен си огън накладохме,
дете в огън хвърлихме.
Бащата с кавал свиреше,
майката песни пееше.
Ходихме мало, ни много,
нещо ми до три години.
Кога се назад върнахме,
на място лоза израсла.
Аз рекох грозде да бера,
лоза се нагоре повдигна.
Крумовград (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|