* * *

Хайдушки грях

Разболял се млад Стоян,
девет е годин лежал,
ни умира, ни стануе.
Майка на Стоян говори:
- Синко Стояне, Стояне,
девет годин какво лежиш,
кости ти се разнизаха,
по постеля попадаха,
майка ти у скут ги сбира,
с руйно ги вино полива
и на Стояна говори:
- Синко Стояне, Стояне,
да ти доведем попове,
попове синко, изповедници,
да те, синко, изповядат
да не си сину греховен.
Стоян на майка думаше:
- Греховен мале, та много.
Кога бяхме луди млади,
тогай по годи одехме.
Найдохме вити егреци,
пълни егреци с агнета.
Никой се юнак не найде
егреци да си запали.
Я се мале юнак наймех,
та си егреци запалих.
Като егреци гореха,
пламък до небо биеше.
Кога агненца блеят,
блек се до Бога чуеше.
Я майка си му говори:
- Сину Стояне, Стояне,
девет си годин лежал,
още девет да лежиш,
тогай, синко, да умреш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021