* * *

Хайдушки грях

Майка си Гьорги питаше:
- Гьорге ле, болен ми синко,
девет години как лежиш,
майка не те е питала,
що лежиш, синко, що страдаш.
Гьорги на майка си дума:
- Майко ле, мила майчице,
като ме питаш, ще кажа.
Знаеш ли, майко, помниш ли,
кога бе гладна година,
ние се, мамо, събрахме
седемдесет и пет юнака,
верна се клетва заклехме,
че кой където стигнеме
и дето срещнем ще колим.
Заклехме се и тръгнахме,
минахме поле широко,
влезохме в гора висока
и там си, мамо, срещнахме
сестра си с зетя Тодора,
мъжко си дете водеха.
Ние се, мамо, сдумахме,
да заколиме Тодора,
Стоянка вдовица ще стане,
да заколяме Стоянка,
детето ще е сираче,
ние се всички сдумахме -
да заколим детето.
Всички се, мамо, изредиха,
никой си дете не закла,
аз при детето отидох
и си го, мамо, заколих.
Майка се силно провикна:
- Синко Стояне, Стояне,
девет си години лежал
и още девет да лежиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021