* * *

Хайдушки грях

Мама Стояно думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
станаха девет години
кат лежиш, мама, кат болиш.
Стоян мама си думаше:
- Правичко да ти обадя,
кат си от дома излязох,
че се събрахме, отбрахме
дор седемдесет юнака.
Хайдутлък, мамо, да правим.
Вървяхме, мамо, вървяхме,
минахме поле широко,
наехме гора зелена.
като през гора вървяхме,
сред гора, мамо, срещнахме,
срещнахме сватба голяма,
че си сватбата запряхме.
Всички са дари дариха
по една кърпа ленена,
най-подир аз останах,
че ми се е войска присмяла:
- Какъв е Стоян млад юнак,
пък каква му е дарбата
ни една кърпа ленена
аз се люто разсърдих,
че си извадих калъча,
всички сватбари изклахме,
булката, мамо, и зетя.
Че ги водихме, водихме
в една гора букова,
до два ми бука близнака,
че ги хубаво вързахме
с очи да се поглеждат,
с ръце да се не стигат.
Пак си, майно ле, заминахме,
ходихме и пътувахме,
като се назаде върнахме,
край буковете минахме,
дето бе, мамо, булката,
булката, мамо, и зетя,
на тяхно място изникнало
дор две ми лози винени,
бяло се грозде родили.
Всички си, мамо, откъснали.
Най-подир аз останах,
посегнах да си откъсна,
грозде се високо издигна.
Аз се люто разсърдих,
че си лозите отсякох,
черно е кърви потекло.
Мама Стияно пак дума:
- Синко Стояне, Стояне,
станало девет години,
кат лежиш, мамо, кат болиш,
и още девет да лежиш,
на прах и пепел да станеш,
тогаз душата да дадеш.
Ти си закалаш сестра си.
Станало девет години,
как сме сестра ти женили,
не са на гости идвали,
на гости и на повратки.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021