* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
че лежа Стоян, че боля,
че лежа девет години -
ни умира Стоян, ни оздравя,
девет постелки изгнои
и девет пъстри възглавки,
няма кой да го попита:
- Що лежиш, Стояне, що болиш?
Че го попита майка му:
- Кажи си, сино, грехове,
дано ти Господ опрости!
Стоян мами си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли
кога бях млада войвода
и водех вярна дружина
по върха Стара планина?
Ходихме девет години,
никаква кярба нямахме,
цървули ни са додраха
и на цървули навои.'
Тогаз се клетва заклехме,
когото срещнем и стигнем,
жив няма да го оставим.
Когат се, мамо, заклехме
и си по пътя тръгнахме,
голяма сватба срещнахме,
всички сватбари изклахме.
Сал зетят, мамо, остана,
зетят, мамо, и булката
и тий били, мамо, в колата.
Не кайдисах да ги посека,
а че ги, мамо, поведох
из тази гора зелена,
да търся дърво високо,
високо, мамо, два брата.
Потърсих, мале, намерих.
Булката вързах, мале мо,
откъде слънце изгрява,
а зетя вързах, мале мо,
откъде слънце засяда -
със ръком да се не стигат,
със очем да се не виждат,
сал когат думат, да чуват,
че ги, мале мо, оставих.
Ходихме една година,
че минах да ги обида;
и двамата са изтекли -
булката бяла лозина,
а зетя черна лозина,
през върхове са вързали,
бяло са грозде родили.
Аз ми се, мамо, поревна,
поревна, сърце потегли,
посегнах, да си откъсна.
Посегнах, мамо, с деснята,
десня ми ръка изсъхна;
посегнах, мамо, с левята,
левя ми ръка изсъхна,
люта ме треска затресе
и легнах, мамо, не станах.
Кат чу майка му таз думи,
и на Стояна думаше:
- Девет години ти лежа,
и още девет да лежиш,
че тогаз, сино, да умреш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021