|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Еврам, Еврам, Севдим Еврам!
Беше седнал севдин Еврам
да си точи тънко сабли,
хем го точи, хем му дума:
- Ой ти, сабльо, тенко сабльо,
ха да сторим вяра и клетва,
да излезем по пътища,
по пътища и по друмица,
кого стигнем, кого срещнем,
жив, сабльо, да не оставим.
Ако, сабльо, ти подминеш,
за те счупя на две страни;
ако, сабльо, аз подмина,
главата да ми отрежеш.
Сторили си вяра и клетва,
излезнали по пътища,
по пътища, по друмища.
Първа срещка ги срещнал
сестриното му малко момче:
- А бре момче, малко момче,
разметни си кюрковете, наведи си
руса глава, да ти сеча руса глава.
- А бле Еврам, вуйчо Еврам,
мене ме мама проводи
за сватба да ви калесам.
Козаново, Асеновградско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|