* * *

Хайдушки грях

Стоян на мама думаше:
- Мале ле, стара майчице,
снощи се мале събрахме
до седемдесет юнака,
до седемдесет и седем
на връх на Стара планина,
на хайдушката поляна
и се клетва заклехме
на Велики четвъртък
срещу Разпети петък,
мене ме, майко, избраха
да им бъда войвода,
де кого стигнем и срещнем
жив да го не оставяме.
Като си, мамо, тръгнахме,
минахме поле широко,
наемахме гора зелена;
насреща иде зетец и сестрица
с мъжко дете на ръце.
Едни се с други спитвахме,
клетвата да си изпълним;
ако сестрата заколим
дете сираче остава,
затова се, мамо, спитахме
и тримата, мамо, заклахме.
През гора като вървяхме
насреща сватба срещнахме,
братец си булка водеше
от далечно село Загоре.
Всички сватбари изклахме,
само булка и младоженец остана.
Двама ги, мамо, хванахме
и им ръце вързахме,
и им крака отрязахме,
краката до коленете.
От тамо, мамо, тръгнахме
и си кошари найдохме,
кошари пълни с малки агнета.
Ние си кошари запалихме,
кошари като гореха
агънца жално блееха,
майките от паша тичаха
и се в огън хвърляха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021